Световният ден на влажните зони се чества всяка година на 2-ри февруари. Темата за 2020 година е „Влажни зони и биологично разнообразие“.
Влажните зони покриват сравнително малка площ от земната повърхност, в сравнение с другите екосистеми. Въпреки това, екосистемите на влажните зони са изключително богати на биологично разнообразие като много видове растения и животни са напълно зависими от влажните зони – те не могат да оцелеят без тях. Всъщност крайбрежните влажни зони, като например естуарите, солените блата и езера, мангровите гори, кораловите рифове, са екосистемите с най-голямо разнообразие на растителни и животински видове, като това ги прави и едни от най-продуктивните екосистеми в света.
Последните проучвания в глобален мащаб показват, че влажните зони изчезват три пъти по-бързо от горите, като 35 % са изчезнали от 70-те години насам, а 87 % са загубени от 1700-те.
Основните причини за загубата на влажни зони са:
- Отводняване и пресушаване за селско стопанство или строителство;
- Замърсяване;
- Прекомерна експлоатация на ресурси (напр. свръх риболов);
- Инвазивни видове;
- Климатични промени.
В списъка на Конвенцията за влажните зони с международно значение, България е представена с 11 влажни зони, с обща площ 49 912, 43 ха, представляващи 0,45 % от територията на страната. Това са “Атанасовско езеро”, “Комплекс Беленски острови”, “Дуранкулашко езеро”, “Остров Ибиша”, “Шабленско езеро”, “Местността Пода”, “Поморийско езеро”, “Комплекс Ропотамо”, “Езеро Сребърна”, “Езеро Вая” и „Карстов комплекс Драгоманско блато”.
Повече информация: интернет страницата на Рамсарската конвенция – http://www.ramsar.org
