В този пролетен месец май, когато природата се събужда за нов живот, едно ято птици излита в синия простор, едно младо поколение подготвя своя полет към бъдещето. Полет, който може да бъде помрачен от негативните въздействия на глобалното климатично затопляне. Възниква въпросът: Какво застрашава нашата планета и какво може да я спаси?
Обръщайки поглед назад, виждам как с труд и учение, у дома и в училище, с помоща на нашите учители и настойници, с приятели и съученици изграждахме представата си за света, в който живеем. Възхищавахме се на чудесата на природата, наблюдавахме и осмисляхме изненадите, които ни поднася. Постепенно в нас се зароди онова чисто изначално усещане за сливане с природата, за черпене на сили от първоизточника. Устремени напред и нагоре, ние искаме да „летим“ свободно, в чиста и здравословна околна среда. Затова упорито търсим отговорите на въпросите за замърсяването, отговори, предлагащи достойни решения за опазването на нашия общ дом Земята, базирани на мисълта “За човечеството може да се съди не по това, което създава, а по това, което решава да не унищожи” (Едуард Озбърн Уилсън, американски етимолог и биолог).
Днес, в навечерието на Световния ден на климата 15 май, със загриженост установяваме, че човешкият отпечатък върху естествената природна среда е факт, че климатът е изменен и оказва отрицателни влияния върху цялата планета. Различни газове с парников ефект пораждат настоящата климатична криза, която има следните характеристики:
- нарушен кръговрат на въглерода;
- горите отделят въглерод, вместо да го поглъщат;
- нараства заплахата от бури и наводнения;
- засилва се процесът на опустиняване, който обхваща все по-големи територии;
- наблюдаваме явлението „климатични бежанци“, хората са принудени да напуснат родните си места;
- озоновият слой се възстановява бавно;
- намаляването на биоразнообразието застрашава човечеството.
Преодоляването на вредните последици от индустриалната революция, довела до настоящата криза, може да стане само чрез съвместните усилия на държавните и местни власти, неправителствените организации, научните и бизнес среди, медиите и гражданите. Емисиите на газове с парников ефект могат да бъдат намалени 4 пъти за период от 50 години при прилагане на мерките, предприети от международната общност в трите конвенции, резултат от Световната среща за Земята в Рио де Жанейро през 1992 год.: Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, Конвенцията за биологично разнообразие и Конвенцията за борба с опустиняването, както и на Виенската конвенция за защита на озоновия слой (1985 г.) и Протокола от Киото (1997 г.). Необходима е висока отговорност на отделната личност за присъединяване към общите усилия. Като млади еколози и природозащитници, нека станем посланици на конкретни действия, с които можем да помогнем на Земята, а именно:
- ходи пеша, ползвай велосипед и градския транспорт;
- посади дърво. Всяко засадено дърво набавя кислород за двама души до края на живота им;
- използвай флуоресцентни лампи;
- произвеждай и ползвай биогорива;
- използвай технологии за развитие без замърсяване.
Това ще бъде нашият принос Земята да стане по-добро място за живот, с по-добри възможности за хората у нас и по света.
